Измислих те...
Измислих те...
Измислих те, за да те имам
в самотни нощи и безпътни дни,
когато от безобичност боли
и сълзите горчат непоносимо...
Изпивах те на глътки, бавно,
засищайки безкрайната си жажда
за топлина, която Зимата не ражда,
и за любов, отишла си отдавна...
Сънувах те... Във сън ми се живее!
Където и да съм, да бъдеш с мене,
а не бездомна, плаха и ранена
в една безумна вечност да се рея...
Ще те запомня... за да те намеря
след хиляди години, в нови светове,
където безпощадни ветрове
на невъзможното ни Днес ще ни отвеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
