Измислих те...
Измислих те, за да те имам
в самотни нощи и безпътни дни,
когато от безобичност боли
и сълзите горчат непоносимо...
Изпивах те на глътки, бавно,
засищайки безкрайната си жажда
за топлина, която Зимата не ражда,
и за любов, отишла си отдавна...
Сънувах те... Във сън ми се живее!
Където и да съм, да бъдеш с мене,
а не бездомна, плаха и ранена ...