Jan 3, 2013, 4:47 PM

Измислих те...

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Измислих те...

 

Измислих те, за да те имам

в самотни нощи и безпътни дни,

когато от безобичност боли

и сълзите горчат непоносимо...

 

Изпивах те на глътки, бавно,

засищайки безкрайната си жажда

за топлина, която Зимата не ражда,

и за любов, отишла си отдавна...

 

Сънувах те... Във сън ми се живее!

Където и да съм, да бъдеш с мене,

а не бездомна, плаха и ранена

в една безумна вечност да се рея...

 

Ще те запомня... за да те намеря

след хиляди години, в нови светове,

където безпощадни ветрове

на невъзможното ни Днес ще ни отвеят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...