Измито сърце
Така ми е изстъргано сърцето,
дотолкова ми е добре измито,
така до кръв премахнати копнежите -
без нерви, без артерии, без нищо,
че изведнъж, когато те откривам,
не мога да ти се зарадвам -
подскачането ми се струва странно,
сърцето ми автоматично равно
не може истински да те приветства,
да потече отново в кухините му
онази кръв, която е оплeсквала
тъй много незаслужени безсмислия,
тъй много подлости, тъй много ревност,
които са изпили добрината му,
да бъдe пак новородено чисто.
За да ти дам обичащо сърце, приятелю.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
