Така ми е изстъргано сърцето,
дотолкова ми е добре измито,
така до кръв премахнати копнежите -
без нерви, без артерии, без нищо,
че изведнъж, когато те откривам,
не мога да ти се зарадвам -
подскачането ми се струва странно,
сърцето ми автоматично равно
не може истински да те приветства,
да потече отново в кухините му
онази кръв, която е оплeсквала
тъй много незаслужени безсмислия, ...