9.05.2020 г., 9:27 ч.

Изморен 

  Поезия » Любовна, Философска
875 1 1
Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано.
Защото колко още да те чакам?
Не вярвам в теб ако не си отблизо,
с прегръдка себе си да отпечатам.
Така, че ако ще се сбъдваш, идвай!
Ако ли не, върви си, безвъзвратно!
С любов без теб не ме убивай!
Смъртта, самотна необятност е... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??