Изморен
Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече.
Ще спра за теб да се надявам,
да ме болиш поне за бивша обич.
Тъй, както всъщност е написано.
Защото колко още да те чакам?
Не вярвам в теб ако не си отблизо,
с прегръдка себе си да отпечатам.
Така, че ако ще се сбъдваш, идвай!
Ако ли не, върви си, безвъзвратно!
С любов без теб не ме убивай!
Смъртта, самотна необятност е...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
