11.02.2016 г., 22:28 ч.  

Изморена 

  Поезия » Друга
497 0 10

 

Пролетта настъпва като малко коте
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци
доразплитат пламъка до слънчев лъч.
Понамокрена, цапа в локвите
и почива в сянката на къщите.
После с нокътче със дърветата,
със дечицата слага белези
по сърцето ти, но не ляга там,
а те праща да я търсиш.

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Закачлив стих. Хареса ми
  • По детски нежно...!!!
  • Пролетта те праща да я търсиш, а стихът ти! е неин пратеник! !
  • Ако стане котка, сигурно ще драска по-лошо... Нека си остане коте... Благодаря и лека вечер!
  • Йоана,само какви работи прави това коте,а е още малко.Ами като стане Котка?
    Поздрав от мен!
  • Благодаря ви! Дано ви е хубаво и слънчево, отивам да ви чета
  • Красиво и нежно! Харесах!
  • Аз благодаря за топлия коментар, Мисана! Винаги очаквам появата ти с нетърпение, усмихна ме. Лека вечер...

    Ани! Знаеш ли как ме зарадва?! Нека е рошаво стихче, но щом ти харесва, съм щастлива.
  • Точно днес си мислех, че е крайно време да пусна стих за Пролет 2016. И ето, че ме изпреварваш, Лимеруна. При това с много сладка миниатюра с парадоксален финал и наситена с твоята характерна нежност и поетично обаяние. Благодаря ти за пролетното настроение, което внесе в душата ми!
Предложения
: ??:??