18.10.2023 г., 6:21 ч.  

Измълчано 

  Поезия
342 3 3
Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви,
със стигмите на юдите кървих,
засях надежда сред безплодни ниви,
а имах само Теб и своя стих.
И врани изкълваха урожая,
сред болка и безсилие, и страх,
но все съзирах светлината – тая,
която с думи нежни призовах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??