Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
18 окт. 2023 г., 06:21  

Измълчано 

  Поэзия
173 3 3

Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.

 

Препъвах се в светините фалшиви,
със стигмите на юдите кървих,
засях надежда сред безплодни ниви,
а имах само Теб и своя стих.

 

И врани изкълваха урожая,
сред болка и безсилие, и страх,
но все съзирах светлината – тая,
която с думи нежни призовах.

 

От блясък ослепяваха очите,
душата си отказах да продам.
Ти знаеш, че там – в лоното ѝ, скрит е
от думите неръкотворен храм.

 

И всяка дума в него е икона,
а всеки стих – свещица и: "Амин!"
Сега над мен мълчания се ронят,
щом искаш, този свят ще измълчим...

 

Изкупя ли си нявга греховете,
Ти научи ме да говоря. В миг
в тъмата всяка дума да засвети
от обич и от болка. По-велик

 

не е от Тебе. О, всесилни Боже,
стихия или звяр, или човек.
Пиши по изтънялата ми кожа,
самата аз – поема в път нелек.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Струпаха ми се доста неща в последно време. Накрая и мама се разболя, та вече не знаех "коя гора да хвана" и ми е писнало не, ами... Благодаря ви, момичета!
  • Ех, миличка, на всеки по нещо е дадено - брашното за хляб, четката, словото... Не смея да се замисля кой "инструмент" е най-тежък - хем ни е писнало от тях, хем не се чувстваме себе си, ако ги няма.
  • Тайфун с нежно име! Смее ли някой!
Предложения
: ??:??