изненада
сам съм
други няма
и не съм далеч
сърцето щом докосвам
в тялото щом жегвам аз промяна
мъничка гушка да целувам
в обятията твои се сънувам
а ти как ме омайваш там
не знам
единадесет минути веч
съм в плам
оставям се
на твойте ласки
на пуха твой
и мекотата
на необикновените окраски
на нощничката ти
и топлотата
с които взимаш ми дъха
във този сутришен уют
желаеш ме
и стигаш до върха...
аз съм пасивен
и не шавам
и съм полето твое
за жарава
поддържай ме
или пали гаси
гаси пали
и пак отново
след 11 часа
ще си промълвим...
ЧАР......06.01.07
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени

