7.01.2007 г., 13:10 ч.

изненада 

  Поезия
884 0 16
нестинарска изненада




сам съм

други няма

и не съм далеч

сърцето щом докосвам

в тялото щом жегвам аз промяна

мъничка гушка да целувам

в обятията твои се сънувам

а ти как ме омайваш там

не знам

единадесет минути веч

съм в плам

оставям се

на твойте ласки

на пуха твой

и мекотата

на необикновените окраски

на нощничката ти

и топлотата

с които взимаш ми дъха

във този сутришен уют

желаеш ме

и стигаш до върха...

аз съм пасивен

и не шавам

и съм полето твое

за жарава

поддържай ме

или пали гаси

гаси пали

и пак отново

след 11 часа

ще си промълвим...





ЧАР......06.01.07

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??