Jan 7, 2007, 1:10 PM

изненада

Poetry

1K 0 16

нестинарска изненада

сам съм

други няма

и не съм далеч

сърцето щом докосвам

в тялото щом жегвам аз промяна

мъничка гушка да целувам

в обятията твои се сънувам

а ти как ме омайваш там

не знам

единадесет минути веч

съм в плам

оставям се

на твойте ласки

на пуха твой

и мекотата

на необикновените окраски

на нощничката ти

и топлотата

с които взимаш ми дъха

във този сутришен уют

желаеш ме

и стигаш до върха...

аз съм пасивен

и не шавам

и съм полето твое

за жарава

поддържай ме

или пали гаси

гаси пали

и пак отново

след 11 часа

ще си промълвим...

ЧАР......06.01.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

единайсет часа не са три дни, но биват

2010-01-14T00:33:36+02:00
Senni (Силвия)

Аплодисменти!!!

2007-12-05T09:06:17+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Да се докоснеш до сърцето...там е истината и всичко останало!

2007-01-09T00:03:09+02:00
Кулин (Стефани)

Пламенно и истински чувственно

2007-01-08T23:57:08+02:00
velina (Велина)

Хубаво пишеш. Много!

2007-01-08T18:34:02+02:00