16.11.2010 г., 16:27

Изневяра

728 0 9

Ще дочакам завръщането ти тази нощ
и в ресници съня си ще скрия,
ще разпаля студа, ще зашия със нож
болен спомен; ще сложа босилек. 

А в сърцето ще скрия сакрална тъга
и писмата до стар обожател.
Вероятно ще седна да вечерям сама,
ще поканя за гост тишината.

Мисълта ми разпътна; тя отдавна разбра
как далече от мен да пътува.
И навярно ще свири с цигулка нощта,
а душата ми с друг ще танцува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...