Ще дочакам завръщането ти тази нощ
и в ресници съня си ще скрия,
ще разпаля студа, ще зашия със нож
болен спомен; ще сложа босилек.
А в сърцето ще скрия сакрална тъга
и писмата до стар обожател.
Вероятно ще седна да вечерям сама,
ще поканя за гост тишината.
Мисълта ми разпътна; тя отдавна разбра
как далече от мен да пътува.
И навярно ще свири с цигулка нощта,
а душата ми с друг ще танцува.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
