dreamingend (Даниела Борисова)
23 0
12.07.2009 г., 21:52 ч.

Изневяра 

  Поезия » Еротична
712 0 7

Докосна ме с дланта си топла, мека

и дрехите със поглед той свали.

Прошепна "Да се любим, мила, нека,

ти също искаш да си с мен, нали?"

Не исках да съм с него, теб обичах,

но можех ли да имам теб, кажи?

Когато поглед нежен ме съблича,

не трябва обичта  да ми тежи.

За миг изтрих лика ти от сърцето

и тялото отдаде се на друг.

Дори да знам, че не е тъй прието -

жена да люби някого напук.

После той си тръгна и забрави.

Защо да помни тяло без душа?

Един първичен мъж ме изостави

и аз потънах в празния чаршаф.

Сега не мога нищо да ти дам,

че обичта душата ми изсмука,

а тялото отдавна не е храм,

защото в него влизаха от скука.

Какво говоря?! Ти дори не искаш

същността на плачещо момиче

в дланите си нежно да притискаш.

Какво говоря?! Ти не ме обичаш.

Излизам на площада и го виждам -

силен мъж, готов да ме превземе.

Такива като него ненавиждах,

когато вярвах в бъдещото време.

Той спира и предлага да остана

в ръцете на първичната му страст,

и казва "Щом душата ти е рана,

то нека тялото поне да е в екстаз."

Не исках да съм с него, теб обичах,

но можех ли да имам теб, кажи?

Когато поглед нежен ме съблича,

не трябва обичта  да ми тежи.

 

 

 

 

© Даниела Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??