Изневяра
Докосна ме с дланта си топла, мека
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах,
но можех ли да имам теб, кажи?
Когато поглед нежен ме съблича,
не трябва обичта да ми тежи.
За миг изтрих лика ти от сърцето
и тялото отдаде се на друг.
Дори да знам, че не е тъй прието -
жена да люби някого напук.
После той си тръгна и забрави.
Защо да помни тяло без душа?
Един първичен мъж ме изостави
и аз потънах в празния чаршаф.
Сега не мога нищо да ти дам,
че обичта душата ми изсмука,
а тялото отдавна не е храм,
защото в него влизаха от скука.
Какво говоря?! Ти дори не искаш
същността на плачещо момиче
в дланите си нежно да притискаш.
Какво говоря?! Ти не ме обичаш.
Излизам на площада и го виждам -
силен мъж, готов да ме превземе.
Такива като него ненавиждах,
когато вярвах в бъдещото време.
Той спира и предлага да остана
в ръцете на първичната му страст,
и казва "Щом душата ти е рана,
то нека тялото поне да е в екстаз."
Не исках да съм с него, теб обичах,
но можех ли да имам теб, кажи?
Когато поглед нежен ме съблича,
не трябва обичта да ми тежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Борисова Всички права запазени
