Изневяра
Докосна ме с дланта си топла, мека
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах,
но можех ли да имам теб, кажи?
Когато поглед нежен ме съблича,
не трябва обичта да ми тежи.
За миг изтрих лика ти от сърцето
и тялото отдаде се на друг.
Дори да знам, че не е тъй прието -
жена да люби някого напук.
После той си тръгна и забрави.
Защо да помни тяло без душа?
Един първичен мъж ме изостави
и аз потънах в празния чаршаф.
Сега не мога нищо да ти дам,
че обичта душата ми изсмука,
а тялото отдавна не е храм,
защото в него влизаха от скука.
Какво говоря?! Ти дори не искаш
същността на плачещо момиче
в дланите си нежно да притискаш.
Какво говоря?! Ти не ме обичаш.
Излизам на площада и го виждам -
силен мъж, готов да ме превземе.
Такива като него ненавиждах,
когато вярвах в бъдещото време.
Той спира и предлага да остана
в ръцете на първичната му страст,
и казва "Щом душата ти е рана,
то нека тялото поне да е в екстаз."
Не исках да съм с него, теб обичах,
но можех ли да имам теб, кажи?
Когато поглед нежен ме съблича,
не трябва обичта да ми тежи.
© Даниела Борисова All rights reserved.
