Изоставяш ме
Толкова сини ли бяха очите й?
Толкова сини, че в тях се удави.
Толкова сини, че мойто "обичам те"
сякаш отведнъж ти го забрави.
Толкова нежни ли бяха ръцете й?
Толкова нежни, че те разтопиха.
Толкова нежни, а без жал сърцето ми
толкова смачкаха, че чак го убиха.
Колко за тебе бях станала ненужна?
Нима не запомни и частица от мене?
Или просто за теб била съм винаги чужда?
Поне секунда бях ли от твоето време?
Колко за теб значеше мойто докосване?
От обич ли вплете дъха си в косите ми?
Нима ме забрави? Обичам те. Просто е.
Колко още сълзи искаш да видиш в очите ми?
31.12.2002г.
гр. Сопот
Толкова сини, че в тях се удави.
Толкова сини, че мойто "обичам те"
сякаш отведнъж ти го забрави.
Толкова нежни ли бяха ръцете й?
Толкова нежни, че те разтопиха.
Толкова нежни, а без жал сърцето ми
толкова смачкаха, че чак го убиха.
Колко за тебе бях станала ненужна?
Нима не запомни и частица от мене?
Или просто за теб била съм винаги чужда?
Поне секунда бях ли от твоето време?
Колко за теб значеше мойто докосване?
От обич ли вплете дъха си в косите ми?
Нима ме забрави? Обичам те. Просто е.
Колко още сълзи искаш да видиш в очите ми?
31.12.2002г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
