30.09.2011 г., 19:59 ч.
Изписах всичко?...
На Дъното е тъмно и боли.
Косите са отрязани на вярата.
Окапали са мислите.Тежи
недоразцъфналата, недопята младост.
В пороя на тъгата се топят
предчувствия и закъснели истини.
Изписах всичко?.. А на кръстопът
са "волята свободна" и Написаното.
Защо по-силна си от мен съдба,
а имам още толкоз много сили?
Знам, че сгреших, че себе си не бях
и че на себе си аз не простих...
На Дъното пак се прегръщат тихо
последните обрулени желания.
И само ти - недонаписан стих
подаваш ми ръка, да се изправя...
© Веселка Стойнева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички...
-
Хубаво и тъжно...
-
!...
-
силно и истинно...
Веси, честит празник на поезията..
бъди щастлива, най-сърдечно.. -
Поздрав, Веси! Хубаво стихотворение - от твоето перо дори болката и тъгата звучат притегателно...
-
съдбата ще бъде винаги по силна от нас, Весинко....винаги...
важното е да намерим начин да живеем в хармония с нея!!!
вълчи прегръдки! -
Споделям написаното! Харесах!
-
Хубав стих!
Тъжен, но хубав! -
Не си изписала всичко!
Напротив, пиши и се бори! -
Навява тъга,но ти си намерила верният път.
Поздрав,Веси! -
Страхотно е, Веси! Наистина понякога най-добрите не приятели ни остават само стиховете! Поздрави!
-
Всички имаме моменти,в които се оплитаме като патета в кълчища,колкото по се мъчим да се измъкнем, толкова по-хубаво пишем,макар, че това е последното,което би ни решило проблемите...а може би-първото,кой знае?
-
Звучи красиво и малко тъжно!Поздрав,Веси!
-
"И само ти - недонаписан стих
подаваш ми ръка, да се изправя..."
Мисля си, че повечето, които търсят белия лист, за да излеят напиращото в себе си, търсят някакво липсващо им равновесие, ръка, за да се изправят. Допаднаха ми тези стихове.
-
Подаваш ми ръка да се изправя...Хареса ми!
-
!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
