Отидох в събота на изпит.

Прекрачих смело входната врата,

но стълбите ли бяха много чисти –

подхлъзнах се и паднах за беда.

“Ами сега – какво ще правя?” –

си казах, чистейки прахта –

“Това знамение не ми харесва!

Ще взема да не се явя!”

И хукнах бързо аз обратно,

започнах телефони да въртя:

“Тъй и тъй” – им казвам –“Помогнете

- подхлъзнах се и паднах за беда!”.

Уплашиха се моите познати:

“Как тъй ще го оставиме сега?”

Разтичаха се те насам-нататък

и пак съм аз пред входната врата.

Пристъпвам смело, но внимавам –

ще взема да се хлъзна пак.

И хоп – вратата се отваря

и влизам вътре аз като юнак.

И ето ги билетите насреща –

смутен се питам кой да избера!?

Но с жест изпитващият ме подсеща,

че няма нужда от това...

От този ден девиз си имам

и с него ми е много по-така:

“Подхлъзвай се, макар и без причина –

ще ти подават винаги ръка!”

Есен 1986г.

Свищов