Изпит
Отидох в събота на изпит.
Прекрачих смело входната врата,
но стълбите ли бяха много чисти –
подхлъзнах се и паднах за беда.
“Ами сега – какво ще правя?” –
си казах, чистейки прахта –
“Това знамение не ми харесва!
Ще взема да не се явя!”
И хукнах бързо аз обратно,
започнах телефони да въртя:
“Тъй и тъй” – им казвам –“Помогнете
- подхлъзнах се и паднах за беда!”.
Уплашиха се моите познати:
“Как тъй ще го оставиме сега?”
Разтичаха се те насам-нататък
и пак съм аз пред входната врата.
Пристъпвам смело, но внимавам –
ще взема да се хлъзна пак.
И хоп – вратата се отваря
и влизам вътре аз като юнак.
И ето ги билетите насреща –
смутен се питам кой да избера!?
Но с жест изпитващият ме подсеща,
че няма нужда от това...
От този ден девиз си имам
и с него ми е много по-така:
“Подхлъзвай се, макар и без причина –
ще ти подават винаги ръка!”
Есен 1986г.
Свищов
© Калин Найденов All rights reserved.
