Изпитание - ІІ
794
0
8
"... опитваш се да ми държиш
сметка за всичко - приемам го
като посягане на свободата ми."
/от писмо/
Оставих те при многото ти богове
и музи, но ти отново
дойде при мене.
"О, приеми ме, моля те,
такъв, какъвто съм.
Не мога вече да се променя.
Не мога!"
Изсипваш свойта бяла нежност
по лицето ми.
Любов, ти бил ли си на палубата,
когато се люлее?
Аз болката преодолях,
но ти губиш всичко.
В очите ти тъга отнесе
лазура на небето им.
Има още добро.
Има Слънце.
Има още пролетни, пъстри крила,
със които да литнем отново.
Любов, ще станеш ли Любов?
сметка за всичко - приемам го
като посягане на свободата ми."
/от писмо/
Оставих те при многото ти богове
и музи, но ти отново
дойде при мене.
"О, приеми ме, моля те,
такъв, какъвто съм.
Не мога вече да се променя.
Не мога!"
Изсипваш свойта бяла нежност
по лицето ми.
Любов, ти бил ли си на палубата,
когато се люлее?
Аз болката преодолях,
но ти губиш всичко.
В очите ти тъга отнесе
лазура на небето им.
Има още добро.
Има Слънце.
Има още пролетни, пъстри крила,
със които да литнем отново.
Любов, ще станеш ли Любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
