23 dic 2009, 17:17

Изпитание - ІІ

797 0 8
"... опитваш се да ми държиш
сметка за всичко - приемам го
като посягане на свободата ми."

/от писмо/

Оставих те при многото ти богове
и музи, но ти отново
дойде при мене.
"О, приеми ме, моля те,
такъв, какъвто съм.
Не мога вече да се променя.
Не мога!"
Изсипваш свойта бяла нежност
по лицето ми.
Любов, ти бил ли си на палубата,
когато се люлее?
Аз болката преодолях,
но ти губиш всичко.
В очите ти тъга отнесе
лазура на небето им.
Има още добро.
Има Слънце.
Има още пролетни, пъстри крила,
със които да литнем отново.

Любов, ще станеш ли Любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...