23 dic 2009, 17:17

Изпитание - ІІ

803 0 8
"... опитваш се да ми държиш
сметка за всичко - приемам го
като посягане на свободата ми."

/от писмо/

Оставих те при многото ти богове
и музи, но ти отново
дойде при мене.
"О, приеми ме, моля те,
такъв, какъвто съм.
Не мога вече да се променя.
Не мога!"
Изсипваш свойта бяла нежност
по лицето ми.
Любов, ти бил ли си на палубата,
когато се люлее?
Аз болката преодолях,
но ти губиш всичко.
В очите ти тъга отнесе
лазура на небето им.
Има още добро.
Има Слънце.
Има още пролетни, пъстри крила,
със които да литнем отново.

Любов, ще станеш ли Любов?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...