Изплака ме Луната...
***
Проплака в люлката небесна...
една Луна в червено кадифе...
През змийска плът смъртта й блесна...
натровена от чужди светове...
Да плаче!Кой ли се гощава...
със сол от болни брегове...
Тъй все безбожно залинява...
от карамелните ни грехове...
Театър нов се репетира...
а сцените са гнил вертеп...
столетните премъдрости се сбират...
да разиграят миналата сеч пред теб...
Прескъпо ми е туй изкуство...
не можех да си купя две...
веднъж опитах, но безвкусно...
безсолно някак ми дойде...
Проплаква ми едва Луната...
да гребна сол от нея... ЩЕ!!!
И ще поръся щедро в мен блюдата...
от сол да потека в Море...
Не ми е нужна царска сцена...
не ставам за актриса... НЕ!!!
По-мое е да съм земя ранена...
под лунно кърваво небе...
Сега копнея да ме зърне...
и сред децата да ме избере...
във звезден плащ да ме загърне...
от мен мехлем да изтъче...
Да я лекувам с детски длани...
прорязали бесилки от конци...
Да се запалят лунните вулкани...
да се пробудят нощните дъги...
И там ще съм до смърт богата...
ще я даря с лъчисто кадифе...
да плаче детство над Земята...
от мен на всеки да даде...
И паднала във всички рани...
един неканен разказвач...
ще трия маски обиграни...
ще пресоля до лунност всеки плач...
Проплака в люлката небесна...
една Луна в червено кадифе...
През змийска плът смъртта й блесна...
натровена от чужди светове...
Да плаче!Кой ли се гощава...
със сол от болни брегове...
Тъй все безбожно залинява...
от карамелните ни грехове...
Театър нов се репетира...
а сцените са гнил вертеп...
столетните премъдрости се сбират...
да разиграят миналата сеч пред теб...
Прескъпо ми е туй изкуство...
не можех да си купя две...
веднъж опитах, но безвкусно...
безсолно някак ми дойде...
Проплаква ми едва Луната...
да гребна сол от нея... ЩЕ!!!
И ще поръся щедро в мен блюдата...
от сол да потека в Море...
Не ми е нужна царска сцена...
не ставам за актриса... НЕ!!!
По-мое е да съм земя ранена...
под лунно кърваво небе...
Сега копнея да ме зърне...
и сред децата да ме избере...
във звезден плащ да ме загърне...
от мен мехлем да изтъче...
Да я лекувам с детски длани...
прорязали бесилки от конци...
Да се запалят лунните вулкани...
да се пробудят нощните дъги...
И там ще съм до смърт богата...
ще я даря с лъчисто кадифе...
да плаче детство над Земята...
от мен на всеки да даде...
И паднала във всички рани...
един неканен разказвач...
ще трия маски обиграни...
ще пресоля до лунност всеки плач...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
