Изплака ме Луната...
***
Проплака в люлката небесна...
една Луна в червено кадифе...
През змийска плът смъртта й блесна...
натровена от чужди светове...
Да плаче!Кой ли се гощава...
със сол от болни брегове...
Тъй все безбожно залинява...
от карамелните ни грехове...
Театър нов се репетира...
а сцените са гнил вертеп...
столетните премъдрости се сбират...
да разиграят миналата сеч пред теб...
Прескъпо ми е туй изкуство...
не можех да си купя две...
веднъж опитах, но безвкусно...
безсолно някак ми дойде...
Проплаква ми едва Луната...
да гребна сол от нея... ЩЕ!!!
И ще поръся щедро в мен блюдата...
от сол да потека в Море...
Не ми е нужна царска сцена...
не ставам за актриса... НЕ!!!
По-мое е да съм земя ранена...
под лунно кърваво небе...
Сега копнея да ме зърне...
и сред децата да ме избере...
във звезден плащ да ме загърне...
от мен мехлем да изтъче...
Да я лекувам с детски длани...
прорязали бесилки от конци...
Да се запалят лунните вулкани...
да се пробудят нощните дъги...
И там ще съм до смърт богата...
ще я даря с лъчисто кадифе...
да плаче детство над Земята...
от мен на всеки да даде...
И паднала във всички рани...
един неканен разказвач...
ще трия маски обиграни...
ще пресоля до лунност всеки плач...
Проплака в люлката небесна...
една Луна в червено кадифе...
През змийска плът смъртта й блесна...
натровена от чужди светове...
Да плаче!Кой ли се гощава...
със сол от болни брегове...
Тъй все безбожно залинява...
от карамелните ни грехове...
Театър нов се репетира...
а сцените са гнил вертеп...
столетните премъдрости се сбират...
да разиграят миналата сеч пред теб...
Прескъпо ми е туй изкуство...
не можех да си купя две...
веднъж опитах, но безвкусно...
безсолно някак ми дойде...
Проплаква ми едва Луната...
да гребна сол от нея... ЩЕ!!!
И ще поръся щедро в мен блюдата...
от сол да потека в Море...
Не ми е нужна царска сцена...
не ставам за актриса... НЕ!!!
По-мое е да съм земя ранена...
под лунно кърваво небе...
Сега копнея да ме зърне...
и сред децата да ме избере...
във звезден плащ да ме загърне...
от мен мехлем да изтъче...
Да я лекувам с детски длани...
прорязали бесилки от конци...
Да се запалят лунните вулкани...
да се пробудят нощните дъги...
И там ще съм до смърт богата...
ще я даря с лъчисто кадифе...
да плаче детство над Земята...
от мен на всеки да даде...
И паднала във всички рани...
един неканен разказвач...
ще трия маски обиграни...
ще пресоля до лунност всеки плач...
© Арлина All rights reserved.
