Изплаках те,
боля ме като язва.
Намокрих на приятел рамото.
Очите ми целува като сянка
и се изляха дъждове.
Целувах със затворени очи.
Кълнях се… Няма вече
да пускам първите лъчи.
На луната се обрекох,
звездите пуснах да потичат
в небе кървящо от обичане.
Накрай света заведох любовта.
Изплаках те,
сега съм без вина...
© Радка Иванова Всички права запазени