Изплаках те,
боля ме като язва.
Намокрих на приятел рамото.
Очите ми целува като сянка
и се изляха дъждове.
Целувах със затворени очи.
Кълнях се… Няма вече
да пускам първите лъчи.
На луната се обрекох,
звездите пуснах да потичат
в небе кървящо от обичане.
Накрай света заведох любовта.
Изплаках те,
сега съм без вина...
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
