Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
9.12.2007 г., 10:37 ч.

Изплакано... 

  Поезия » Любовна
1239 0 35
 

 

 

 

Застреля ме от упор! Не с куршум,

а с думи, натежали от обида...

Да беше премълчал... и тъй на ум,

яростта да облекчиш! Аз да не видя...    

Един път преглътни поне! Не знаеш,

несподеленост, колко дълго пих! Мълчах,

усмихвах се и продължавах! Нехаеш...

за всяка рана нелечима! Аз в грях,

живях за себе си изгубена! Сама,

притихнала вървях... скърбяща...

Дълбоко в нищото преглъщах тишина,

пречупена... на колене пълзяща.

Плячкосваше до пустош същността ми,

убийствено доволен си! Не крий,

усмивката гротескна зад гърба ми...

До дъно чашата с кръвта ми пий

Куршумът гние! Тягостно кърви...

По-жалка съм за теб от самотата...

Вземи си нищото и тихо си тръгни,

не дишам... нямам сили за разплата...

ОстАви ми молитвите! И вярата,

че въздухът не е горчив катран...

В безтебие се преродих... и вятърът,

остатъка ти заличи... неразгадан...

Сега съм аз! Намерих се до истинност.

Любов съм... в дишащо докосване...

но не за теб! Аз ничия съм даденост,

извън предела на дамгосване...!

 

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??