31.10.2005 г., 20:30

Изповед

1.5K 0 3
Прости ми, че ще бъда
толкова искрена в тези слова,
но не издържам повече потънала в лъжа!
Сърцето си пред тебе ще открия
и нека мечтите и надеждите до една убия!
Подъл беше ти със мене и няма да ти простя,
как с душата ми игра си, после как ми се изсмя.
Аз обичах те безумно и май още те обичам,
нощем тихичко, безшумно твоето име изричам.
Дъждът, падащ от звездите, ще отмива моите сълзи,
ще ме видиш самотна в мрака, но ще ти кажа:"Замълчи!".
Отрекох се от нежните ти думи,
лъжи, а сякаш са стрели,
дано никога не узнаеш колко от тях боли... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Х Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоята изповед докосна моята душа, толкова е тъжно...
    Пишеш хубаво, успех миличка!
  • Дори наранена, тq не изпитва болка. Малко хора са способни на това. Успехи за напред
  • Хубаво!!!Поздрави!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...