31.10.2005 г., 20:30

Изповед

1.6K 0 3
Прости ми, че ще бъда
толкова искрена в тези слова,
но не издържам повече потънала в лъжа!
Сърцето си пред тебе ще открия
и нека мечтите и надеждите до една убия!
Подъл беше ти със мене и няма да ти простя,
как с душата ми игра си, после как ми се изсмя.
Аз обичах те безумно и май още те обичам,
нощем тихичко, безшумно твоето име изричам.
Дъждът, падащ от звездите, ще отмива моите сълзи,
ще ме видиш самотна в мрака, но ще ти кажа:"Замълчи!".
Отрекох се от нежните ти думи,
лъжи, а сякаш са стрели,
дано никога не узнаеш колко от тях боли... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Х Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоята изповед докосна моята душа, толкова е тъжно...
    Пишеш хубаво, успех миличка!
  • Дори наранена, тq не изпитва болка. Малко хора са способни на това. Успехи за напред
  • Хубаво!!!Поздрави!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...