25.10.2013 г., 15:29 ч.
Изповед
Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един!
Отиваха си без да се обърнат –
внезапни, неусетни, сякаш сън,
но нереален някак, да се сбъдне.
А после? Свиквах пак да съм сама
и главата си обезверено свеждах.
Не се научих да съм лоша, а добра,
дори със този, който ме подвежда.
***
В живота си илюзии копнях,
научих се по гръб дори да падам.
И питам се, дали дори живях…
Ако е така, то значи… съжалявам!
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силно!
-
Каква изповед само! Поздрав!
-
Бре че буболече! Не съжалявай за нищо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много ми хареса откровението ти!
Не съжалявай, радвай се, че не си изменила на себе си - това е най-важното!
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=yBlJ_3yXWv8" target="_blank"> Поздрав >>> </a>