13.04.2014 г., 10:48

Изповед

656 0 9

Изповед

 

роб на представата за света

на живелите преди мен

аз съзнавам страстта

и отричам нейната тлен

 

тя избира кое е добро

и с това ме обвързва да служа

до живот на страха ѝ от зло

сам не знам кое ще заслужа

 

вечен живот след смъртта

в райските очертания на човешката памет

или свободата да изгоря

като феникс до философския камък

 

изкушен бях да махна с ръка

за да звънне за сбогом веригата тежка

но избрах с оковите да умра

за да обичам съвсем по човешки

 

* на Анастасия и Приятелите ми от сайта

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...