Apr 13, 2014, 10:48 AM

Изповед

  Poetry » Other
663 0 9

Изповед

 

роб на представата за света

на живелите преди мен

аз съзнавам страстта

и отричам нейната тлен

 

тя избира кое е добро

и с това ме обвързва да служа

до живот на страха ѝ от зло

сам не знам кое ще заслужа

 

вечен живот след смъртта

в райските очертания на човешката памет

или свободата да изгоря

като феникс до философския камък

 

изкушен бях да махна с ръка

за да звънне за сбогом веригата тежка

но избрах с оковите да умра

за да обичам съвсем по човешки

 

* на Анастасия и Приятелите ми от сайта

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...