13 апр. 2014 г., 10:48

Изповед

657 0 9

Изповед

 

роб на представата за света

на живелите преди мен

аз съзнавам страстта

и отричам нейната тлен

 

тя избира кое е добро

и с това ме обвързва да служа

до живот на страха ѝ от зло

сам не знам кое ще заслужа

 

вечен живот след смъртта

в райските очертания на човешката памет

или свободата да изгоря

като феникс до философския камък

 

изкушен бях да махна с ръка

за да звънне за сбогом веригата тежка

но избрах с оковите да умра

за да обичам съвсем по човешки

 

* на Анастасия и Приятелите ми от сайта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...