13 апр. 2014 г., 10:48

Изповед

661 0 9

Изповед

 

роб на представата за света

на живелите преди мен

аз съзнавам страстта

и отричам нейната тлен

 

тя избира кое е добро

и с това ме обвързва да служа

до живот на страха ѝ от зло

сам не знам кое ще заслужа

 

вечен живот след смъртта

в райските очертания на човешката памет

или свободата да изгоря

като феникс до философския камък

 

изкушен бях да махна с ръка

за да звънне за сбогом веригата тежка

но избрах с оковите да умра

за да обичам съвсем по човешки

 

* на Анастасия и Приятелите ми от сайта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...