13 апр. 2014 г., 10:48

Изповед

662 0 9

Изповед

 

роб на представата за света

на живелите преди мен

аз съзнавам страстта

и отричам нейната тлен

 

тя избира кое е добро

и с това ме обвързва да служа

до живот на страха ѝ от зло

сам не знам кое ще заслужа

 

вечен живот след смъртта

в райските очертания на човешката памет

или свободата да изгоря

като феникс до философския камък

 

изкушен бях да махна с ръка

за да звънне за сбогом веригата тежка

но избрах с оковите да умра

за да обичам съвсем по човешки

 

* на Анастасия и Приятелите ми от сайта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...