на Сашо

Кому са нужни всичките преструвки

в напрегнатите часове на всеки ден?

Дори кристалът може да се счупи

или пък гълъб да е разгневен.

От образи картината кривее,

а вътре ми тиктака мощен взрив.

Защо сред некадърници живея?

Надеждите отново са във срив.

Защо е нужно все да обяснявам,

когато съм един от всички тях?

За кратък отпуск вече се надявам,

но ще се върна пак където бях.

И пак с различни типове ще бачкам,

ще слушам непремислени лъжи.

Не, не издържам и съм много смачкан

и кой ли въобще ще издържи?

То лицемери, алчни, мафиоти,

безскруполни, дебили, тарикати.

Лентяи, мухльовци и идиоти.

Защо кадърни, Господи не прати?