Nov 3, 2018, 8:22 PM

Изповед на бригадира

  Poetry
608 2 0

на Сашо

Кому са нужни всичките преструвки

в напрегнатите часове на всеки ден?

Дори кристалът може да се счупи

или пък гълъб да е разгневен.

 

От образи картината кривее,

а вътре ми тиктака мощен взрив.

Защо сред некадърници живея?

Надеждите отново са във срив.

 

Защо е нужно все да обяснявам,

когато съм един от всички тях?

За кратък отпуск вече се надявам,

но ще се върна пак където бях.

 

И пак с различни типове ще бачкам,

ще слушам непремислени лъжи.

Не, не издържам и съм много смачкан

и кой ли въобще ще издържи?

 

То лицемери, алчни, мафиоти,

безскруполни, дебили, тарикати.

Лентяи, мухльовци и идиоти.

Защо кадърни, Господи не прати?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...