Изповед на един отчаян Приам
Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.
Колко нощи те мислих? Не знам.
Аз затворих сърцето в коруба.
Аз те търсих – отчаян Приам,
завладян от любов по Хекуба.
Аз ударих Луната с тъга
и Луната заплака: „Боли ме!“.
Ти си просто лъжовна жена.
Днес тъгата до пепел гори ме.
Забрави, че душата е храм.
Днес душата е друга и груба.
Аз съм просто отчаян Приам,
попилян от любов по Хекуба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
😊
