Feb 2, 2022, 9:42 AM

Изповед на един отчаян Приам 

  Poetry
306 0 3

Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.

Колко нощи те мислих? Не знам.
Аз затворих сърцето в коруба.
Аз те търсих – отчаян Приам,
завладян от любов по Хекуба.

Аз ударих Луната с тъга
и Луната заплака: „Боли ме!“.
Ти си просто лъжовна жена.
Днес тъгата до пепел гори ме.

Забрави, че душата е храм.
Днес душата е друга и груба.
Аз съм просто отчаян Приам,
попилян от любов по Хекуба...

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??