ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
3.05.2020 г., 20:33 ч.

Изповед в синьо и зелено 

  Поезия
481 7 16

      Животът ми е синьо и зелено.

            Небесна кръв крилата ми разтваря.

 

Летя, с вълните морски, несломена,

          с душа на цвете - кацнало в безкрая.

 

 Звезда от плът съм и блестя в тревата,

                а всеки лъч любов е. И потрепва.

 

    Раниш ли ме, за миг ще те опари

                жарта ми синя до зелена пепел.

 

        Безкрайна обич сред звездите има.

 За теб я пазя и на теб я давам.

 

               Пристанище е земното ми име.

      Не идвам! Аз дойдох! Не заминавам!

 

             Защото винаги била съм в тебе,

   животът ми е синьо и зелено.

 

                Прегръдка огнена ни е потребна

       за обичта, с ухание в червено.

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз наистина не знам как да ти се отблагодаря за вниманието, Лили ❤️ Благодаря ти много от сърце 🌸
  • “ Звезда от плът съм и блестя в тревата,
    а всеки лъч любов е. И потрепва.”

    Красота! Но не онази преходната. А тази, която остава след всичко. Тази, която идва отвътре и отразява отвън същността си...❤️💐
  • Много благодаря!❤️
  • Любовна заръка.
    Харесах!
  • Благодаря от сърце, мило 😇❤️!
  • Благодаря!❤️
  • Много приятно.
  • Ирина, Деа, много ви благодаря!😊❤️
  • Чудесно е!
  • Синьо и зелено. Определено имаш вкус 🌺
  • Сърдечно благодаря за топлите и мили думи!❤️
    Направихте ме истински щастлива! Красива вечер ви желая🌸!
  • Страхотно е, Цветенце.

    " Раниш ли ме, за миг ще те опари

    жарта ми синя до зелена пепел."
  • Категорично! Като заклинание, поздрав!
  • Разкош!
  • Толкова много поезия има в твоята синьо-зелена изповед, Цветенце! Любими ми станаха няколко прекрасни метафори:
    " Небесна кръв крилата ми разтваря";
    " С душа на цвете - кацнало в безкрая"
    и " Пристанище е земното ми име"!
    Продължавай да ни радваш с изповедния глас на душата си, Звездичке! 🌟
  • Прелестен стих, бликащ от великолепните редове:

    Безкрайна обич сред звездите има.
    За теб я пазя и на теб я давам.

    Пристанище е земното ми име.
    Не идвам! Аз дойдох! Не заминавам!

    Защото винаги била съм в тебе,
    животът ми е синьо и зелено.

    Прегръдка огнена ни е потребна
    за обичта, с ухание в червено.

    Поздравявам те, Цвете!
Предложения
: ??:??