Изповед в синьо и зелено
Животът ми е синьо и зелено.
Небесна кръв крилата ми разтваря.
Летя, с вълните морски, несломена,
с душа на цвете - кацнало в безкрая.
Звезда от плът съм и блестя в тревата,
а всеки лъч любов е. И потрепва.
Раниш ли ме, за миг ще те опари
жарта ми синя до зелена пепел.
Безкрайна обич сред звездите има.
За теб я пазя и на теб я давам.
Пристанище е земното ми име.
Не идвам! Аз дойдох! Не заминавам!
Защото винаги била съм в тебе,
животът ми е синьо и зелено.
Прегръдка огнена ни е потребна
за обичта, с ухание в червено.
© Цветето Б. All rights reserved.
