Изповедта на един... от всички нас
Болката сега във мен гори,
болката направо ме раздира!
В този миг въпросът не стои,
и не аз съм, който ще избира!
Търсех любовта си на шега,
впусках се във срещи и раздели.
Мислех си, че всичко е игра,
и че думите са... голи трели!
И в деня, когато тя дойде,
гледам жадно филма романтичен,
огън близва моето лице,
скъсвам със живота прозаичен.
Взирам се в звездите в късен час,
шепна им - май станала е грешка!
Ала те отвръщат с нежен глас -
тежка е съдбата ти човешка!
Трябва пътя си да продължа,
трябва - но душата не разбира.
Късам от сърцето си мечта,
част от него, плачейки, умира!
Идва щастието в песента,
пак възкръсвам, ето я отново,
виртуално дишаш любовта,
а уви... живееш нещо друго!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
