Nov 14, 2009, 12:44 PM

Изповедта на един... от всички нас 

  Poetry » Love
1790 0 17

Болката сега във мен гори,

болката направо ме раздира!

В този миг въпросът не стои,

и не аз съм, който ще избира!

 

Търсех любовта си на шега,

впусках се във срещи и раздели.

Мислех си, че всичко е игра,

и че думите са... голи трели!

 

И в деня, когато тя дойде,

гледам жадно филма романтичен,

огън близва моето лице,

скъсвам със живота прозаичен.

 

Взирам се в звездите в късен час,

шепна им - май станала е грешка!

Ала те отвръщат с нежен глас -

тежка е съдбата ти човешка!

 

Трябва пътя си да продължа,

трябва - но душата не разбира.

Късам от сърцето си мечта,

част от него, плачейки, умира!

 

Идва щастието в песента,

пак възкръсвам, ето я отново,

виртуално дишаш любовта,

а уви... живееш нещо друго!

 

 

 

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Кръстина!
    Нека Любовта те следва навсякъде!
    Поздрави!
  • Дъжд от огнени стрели,
    на Амурчета вали,
    някой каза, че боли
    и дъждът го съжали,
    но разбра, че без стрели,
    много повече боли...
    Поздрави за красивия, песенен стих!
    Много ми хареса!!!!!! БЪДИ!
  • Ели, знаеш ли как ми дойде музата, когато писах това стихче - слушах си една песен, хареса ми мелодията и реших да измисля нещо като за нея...през цялото време си го мислех като песен и дали ще може да се изпее. Песента е на братя Аргирови - "Есента" - горе долу се получи като продължение на тази мелодия...е аматьорски разбира се - нямам претенции...

    Привет отново!

    http://vbox7.com/play:cde0043c
  • Благодаря ти отново, Марина!!!
  • Да, несподелена...но може би такива трябва да са мечтите...като ги достигнеш - търсиш нови мечти!
    Привет!
  • Това ще е гласът на разума...къде ли го оставих,
    аз...бях железен сигурно, душата бе в покой,
    със воля силна в утрото пръв винаги политах,
    но взе, че стана чудото...и повече не питай...


  • То с тези големи сърца...дали от тренировки...дали сме си добри...наистина цели сериали живеем, но това странното чувство все си мисля, че идва много, ама много рядко!
    Абе...кой да ти каже...а и смееш ли да питаш?
  • Благодаря Ася!
    Благодаря и на Лунна Светлина - за къде сме без Луната!
    Романтичния филм пък...може да се окаже, че е многосериен!

    Привет!
  • Чудесно!
  • Благодаря и на теб, Диана!!!
    Поздрав и от мен!
  • Хареса ми, поздрав!
  • Така е Мария...просто трябва да намериш ключа...а той понякога е на много скришно място - повярвай ми!
    Благодаря ти искрено!
  • започвам да се уверявам,че и мъжете са човешки същества-изпитващи истински чувства .благодаря че този сайт съществува
  • Благодаря Ви!!!
    Наистина от сърце - ще откъсна още едно малко парченце и за вас!
    Белла и Габи - наистина така се получи - и беше една...немалка част от него..., Славея - права си...нещата от живота не винаги съвпадат с мечтите...
    Помагате ми много - ще оцелеем сигурно пак...силни сме!
    Пожелавам на всички следното(на мен ми го пожела...ясно е кой):
    Пожелавам Ви щастие,
    толкова,
    колкото
    можете да понесете!
  • Много Браво!
  • "виртуално дишаш любовта,

    а уви... живееш нещо друго!"... уви, така се случва понякога!
    Поздрав за хубавия стих!

  • Късам от сърцето си мечта, част от него, плачейки, умира.
    Много е болезнено, много.
Random works
: ??:??