26.05.2010 г., 10:05

Изповедта на един заврян зет

2K 0 3

 

„Защо родих се?“ някой да ме пита!

Сега съм сбор от плът и кости.

Откакто се ожених, сам се скитам

дори в компанията на „любими“ гости.

За мен светът са двете стаи

без коридор, а преходни дори -

в едната тъщата отдето лае,

във другата аз слушам я, уви.

Но не, не се оплаквам никак,

не съдя я за своята съдба.

Да бих могъл поне като войника

да бъда цял живот в казармата... О, да!

Ала казармата се свърши,

за жалост, само след година.

Макар и пода там да бършех,

се чувствах мъж, а не гадина.

И възмъжал, в капан без изход,

с пари назаем, с черен фрак

оставих се да падна толкоз ниско -

заключих се във гражданския брак.

И достоверно подписа си сложих,

обет пред всички дадох ясно.

Душата си на дявола заложих,

но късно сетих се, че съм натясно:

Кумата от едната ми страна

и тъщата със милата си щерка...

Затворът доживотен се почнà -

за всичко бях подложен на проверка.

Научих се чиниите да мия;

да режа лук; да чукам мерудия;

бельото да пера и да простирам;

за кучето ни време да намирам.

Във мàркета в ръката с лев и нещо

как гледах към комшията зловещо,

посягайки цигари да си купи,

ми идеше главата да му счупя.

Детето от градината да взема,

да го лекувам, щото има хрема;

 

 

на баткото домашните да пиша...

Брояха как и колко дишам.

Ах, тъщата и милата ù щерка!

Въртяха ме като отвертка!

За памперси редих се на опашка,

щом сядаха съседите на чашка.

И капнал от умора и от скука,

до фикуса стоя, за да не духа

на цветето, горкото...

Ах, мила тъщо,

помни от мен, че всичко ще се връща!

Туй заявявах с всяка: “Лека нощ"

на себе си. На кой ли друг таз мощ?!

Бях смел във сънища и във мечтите

и не усетих как минàха дните.

Ах, тъщата отиде си,  горката.

Къде? Не знам, но бе напред с краката.

......................................

 

Сега пере жената вкъщи

и всичко друго ù се връща -

децата, детската градина

и зимнина за догодина,

вечеря, бира и цигари...

Съседите са ми другари!

Във къщи служа за украса.

Пак зет съм, но е до нагласа!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно вярно си е - до нагласа,
    но виж го от добрата му страна -
    на фикуса не правиш завет ти сега!
    Ааа, онези стръкчета,
    от дето вдигаш глас
    с цигара и със бира в ръката
    не са ли... магданоС?
    Ех, верно, че е до нагласа!
  • Хахахахаха!!!
    С глас и сълзи се посмях
    Поздрав


    П.П. И така си е, да му се не види - всичко е ...въпрос на нагласа





  • Хахахах,горкияСтрахотен стих,Нели,разсмя ме за добро утро

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...