„Защо родих се?“ някой да ме пита!
Сега съм сбор от плът и кости.
Откакто се ожених, сам се скитам
дори в компанията на „любими“ гости.
За мен светът са двете стаи
без коридор, а преходни дори -
в едната тъщата отдето лае,
във другата аз слушам я, уви.
Но не, не се оплаквам никак,
не съдя я за своята съдба.
Да бих могъл поне като войника
да бъда цял живот в казармата... О, да! ...