Изповедта на един заврян зет
„Защо родих се?“ някой да ме пита!
Сега съм сбор от плът и кости.
Откакто се ожених, сам се скитам
дори в компанията на „любими“ гости.
За мен светът са двете стаи
без коридор, а преходни дори -
в едната тъщата отдето лае,
във другата аз слушам я, уви.
Но не, не се оплаквам никак,
не съдя я за своята съдба.
Да бих могъл поне като войника
да бъда цял живот в казармата... О, да!
Ала казармата се свърши,
за жалост, само след година.
Макар и пода там да бършех,
се чувствах мъж, а не гадина.
И възмъжал, в капан без изход,
с пари назаем, с черен фрак
оставих се да падна толкоз ниско -
заключих се във гражданския брак.
И достоверно подписа си сложих,
обет пред всички дадох ясно.
Душата си на дявола заложих,
но късно сетих се, че съм натясно:
Кумата от едната ми страна
и тъщата със милата си щерка...
Затворът доживотен се почнà -
за всичко бях подложен на проверка.
Научих се чиниите да мия;
да режа лук; да чукам мерудия;
бельото да пера и да простирам;
за кучето ни време да намирам.
Във мàркета в ръката с лев и нещо
как гледах към комшията зловещо,
посягайки цигари да си купи,
ми идеше главата да му счупя.
Детето от градината да взема,
да го лекувам, щото има хрема;
на баткото домашните да пиша...
Брояха как и колко дишам.
Ах, тъщата и милата ù щерка!
Въртяха ме като отвертка!
За памперси редих се на опашка,
щом сядаха съседите на чашка.
И капнал от умора и от скука,
до фикуса стоя, за да не духа
на цветето, горкото...
Ах, мила тъщо,
помни от мен, че всичко ще се връща!
Туй заявявах с всяка: “Лека нощ"
на себе си. На кой ли друг таз мощ?!
Бях смел във сънища и във мечтите
и не усетих как минàха дните.
Ах, тъщата отиде си, горката.
Къде? Не знам, но бе напред с краката.
......................................
Сега пере жената вкъщи
и всичко друго ù се връща -
децата, детската градина
и зимнина за догодина,
вечеря, бира и цигари...
Съседите са ми другари!
Във къщи служа за украса.
Пак зет съм, но е до нагласа!
© Нели Желязкова All rights reserved.
