VladimirKostov (Владимир Костов)
254 8
10.09.2015 г., 21:16 ч.

Изпращане 

  Поезия » Друга
401 0 5

Изпращане

 

Сънувам гара. Заминаващ влак

отнася някой скъп за мен далече.

Дали съдба е – закъснял съм пак,

пропуснат шанс на мене е обречен.

 

Детето ми навярно път в света

е тръгнало само да си проправя

и по перона татко хуква там

последни наставления да дава.

 

Но нито звук. А искам да крещя.

Мълчание от айсберг ме сковава.

Недадени съвети завещал,

непромълвена обич заслужавам.

 

Да можех да извикам: “Запомни –

дорде съм жив, за тебе тил ще бъда.

Не трае трудност – чудо за три дни,

от вечерта е утрото по-мъдро.

 

Животът е капризен господар –

илюзия съжителства с измама...”

Перонът свършва. Строг железничар

“Дотук!” – ми казва – “По-нататък няма.”

 

© Владимир Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??