6.10.2007 г., 11:16

Изпратил си ми своя вятър

1.1K 0 8

Изпратил Си ми Своя вятър,

за да заплача и да го гоня.

И във нежност болките отмяташ,

да не ме прекършат мен пред спомена...

Виж, до бяло светя в изнемога,

от обич светя и движение.

Огън ще поискам да запаля

и с молитви пак ще го догоня.

Светове ще блеснат умножени

и във боен танц ще ме залеят.

Побързай, че вятърът ще повее.

Моля за среща, нека с вятъра се слея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...