Oct 6, 2007, 11:16 AM

Изпратил си ми своя вятър

  Poetry
1.1K 0 8

Изпратил Си ми Своя вятър,

за да заплача и да го гоня.

И във нежност болките отмяташ,

да не ме прекършат мен пред спомена...

Виж, до бяло светя в изнемога,

от обич светя и движение.

Огън ще поискам да запаля

и с молитви пак ще го догоня.

Светове ще блеснат умножени

и във боен танц ще ме залеят.

Побързай, че вятърът ще повее.

Моля за среща, нека с вятъра се слея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...