И на себе си подшушнах,

след това те гушнах..-

и побегнах,

на ледът се облегнах,

каквото разбрах - не го осъзнах...
И на себе си, си казах -

щом всекиго отрязах...

и се скитах и никого не питах,

времето отчитах, а то не стига,

друго ме издига и спъва -

въжето дърпа и опъва!
И на себе си, си дадох и си взех,

тръгнах, обърнах се - заклех!

Върнах думите обратно... и така многократно! 
И на себе си, си рекох,

пред него естествено отрекох...

И лъжата - скъсява ми краката!
И на себе си, си дадох сметка,

с таз подметка?!

Към себе си ще добавя -

чифт крачета, та да се изправя! 
И себе си укротих - едва когато ти простих!