Изправи се!
И на себе си подшушнах,
след това те гушнах..-
и побегнах,
на ледът се облегнах,
каквото разбрах - не го осъзнах...
И на себе си, си казах -
щом всекиго отрязах...
и се скитах и никого не питах,
времето отчитах, а то не стига,
друго ме издига и спъва -
въжето дърпа и опъва!
И на себе си, си дадох и си взех,
тръгнах, обърнах се - заклех!
Върнах думите обратно... и така многократно!
И на себе си, си рекох,
пред него естествено отрекох...
И лъжата - скъсява ми краката!
И на себе си, си дадох сметка,
с таз подметка?!
Към себе си ще добавя -
чифт крачета, та да се изправя!
И себе си укротих - едва когато ти простих!
