Изпридане на облака нощес
ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима.
Денят като свещица се топи.
А утрото изплува мръсносиво.
Над мене плачат голите върби
за лятото, което си отива.
О, мигове, пилени в суета!
Защо ли изгревът не ви пожали?
Над чорлавите щъркови гнезда
мъглата мъти тежка самота.
А листопада скоро ще окалят
дрипясалите струи на дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
