ИЗПРИДАНЕ НА ОБЛАКА НОЩЕС
Потънаха ли летните недра,
където за покоя място има?
И вятърът през моята гора
напомня ми, че вече иде зима.
Денят като свещица се топи.
А утрото изплува мръсносиво.
Над мене плачат голите върби
за лятото, което си отива.
О, мигове, пилени в суета!
Защо ли изгревът не ви пожали?
Над чорлавите щъркови гнезда
мъглата мъти тежка самота.
А листопада скоро ще окалят
дрипясалите струи на дъжда.
© Валентина Йотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
