8.03.2014 г., 10:49

Изпят

561 0 0

Безброй ята проводих,

на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
 

Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене
някой лесно би познал
 

под вехтите ми дрипи.
Другарка ми е тишината.
Тротоарите - постеля.
 

Дали живях достойно?
От душата си раздавах
щедро с шепи бели


- без дъх, безкрай.
И пак с перо гравирах
болката в тристишия.


Нима поисках много?
Да оставя своя знак.
Да позная свойта ниша.


Да се върнат вси ята.
В книга да бъда прочетен.
В песен да бъда изпят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...