Изпълнено сърце
Изпълнено сърце
Гледам снимката минута, две
и погледът от нея ме зове.
От нежност натежали устни
подсказват ласките ти страстни.
Не зная как да те нарека.
Душата ми, забързана като река,
прелива пени се и отминава.
Смълчаност, жажда ме смущава.
Истина ли е, което казваш?
Че душата ти е моя разказваш.
От обич сърцето ми тупти,
а твоето къде е, къде си ти?
Изпълнено сърцето като пълната луна.
Дух не съм, аз съм простичко жена.
От силна обич в нежността горя.
Вятърът затихва, пред любовта ми спря.
В очакване природата притихна.
Животът причудливо се усмихна,
че два живота и две съдби жестоки
самотни ще останат в две посоки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
