3.07.2021 г., 9:51

Израстване

427 0 4

Каквото и колкото имах и нямах

и даде и взе ми животът каквото можа

Пързалката му подготви ме видимо зряла

окастри излишното и въдвори правила

 

Полека избързва ритъмът днешен

потреперват чувства, любопитстват очи

На сърцето повярвах в копнежът му спешен

Единствено то ме зарежда със стих

 

Какво ако страдам и търся любов

Нали от нейната капка възкръсва тук всичко

Дървото отпуска хватка узрее ли в плод

Човекът израства ожулил характер прилично

 

Защото на този план не мога да хленча

падам и ставам, после отърсвам прахта

Оценка отличен винаги дава надежда

и литвам на воля щом израстат ми крила

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...