3.07.2021 г., 9:51

Израстване

424 0 4

Каквото и колкото имах и нямах

и даде и взе ми животът каквото можа

Пързалката му подготви ме видимо зряла

окастри излишното и въдвори правила

 

Полека избързва ритъмът днешен

потреперват чувства, любопитстват очи

На сърцето повярвах в копнежът му спешен

Единствено то ме зарежда със стих

 

Какво ако страдам и търся любов

Нали от нейната капка възкръсва тук всичко

Дървото отпуска хватка узрее ли в плод

Човекът израства ожулил характер прилично

 

Защото на този план не мога да хленча

падам и ставам, после отърсвам прахта

Оценка отличен винаги дава надежда

и литвам на воля щом израстат ми крила

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...