Израстване

3 июл. 2021 г., 09:51

Поэзия » Философская

169 0 4

Каквото и колкото имах и нямах

и даде и взе ми животът каквото можа

Пързалката му подготви ме видимо зряла

окастри излишното и въдвори правила

Полека избързва ритъмът днешен

потреперват чувства, любопитстват очи

На сърцето повярвах в копнежът му спешен

Единствено то ме зарежда със стих

Какво ако страдам и търся любов

Нали от нейната капка възкръсва тук всичко

Дървото отпуска хватка узрее ли в плод

Човекът израства ожулил характер прилично

Защото на този план не мога да хленча

падам и ставам, после отърсвам прахта

Оценка отличен винаги дава надежда

и литвам на воля щом израстат ми крила

Лютиче (Валя Сотирова)

2021-07-04T20:53:15+03:00

Благодаря, Миночка Митева!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-07-04T16:13:42+03:00

Животът ни кастри всеки ден, докато извае от хората,човеци! Не успяват всички да се приспособят и остават хора! Хареса ми, Лютиче!
Лютиче (Валя Сотирова)

2021-07-04T08:52:49+03:00

Вероятно, но трамплинът за това е във всяка душа! Благодаря, Пастирче на светулки! 💖
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-07-03T11:15:00+03:00

Много хора ще се открият в стихотворението ти! Поздравявам те Лютиче!💖